Анна Загорска,  докторант в Медицински Университет – София, катедра „Медицинска физика и биофизика“, с докторантска тема Дозиметрия на очна леща на персонала, работещ в интервенционалната рентгенология и кардиология. Научно-изследователска част включва моделиране на предаването на енергията на йонизиращото лъчение в окото и очната леща, посредством Монте Карло методи. Същинската част от докторантурата е с изцяло практично-приложна насоченост.

Според международните норми, през 2012 г. в България беше намалена годишната граница за дозата на йонизиращо лъчение на очна леща от 150 на 20 mSv. Това на практика означава да бъдат разработени нови методики за измервания, да бъдат създадени и прилагани нови дозиметри, да бъдат правени дългосрочни измервания, за да се следи за намаляване на облъчването при работа на медицинския персонал. С тази задача се заема Анна Загорска, на базата на дългогодишния си опит като физик, специалист в дозиметричната защита. Рисковите групи са медицински специалисти, работещи в интервенционалната медицина и част от тях вече са обхванати в проекта (кардиология и урология), като се прилагат решенията в научната й работа по отношение на дозиметрията на очната леща. Създаден е фантом за калибриране, готова е методиката за калибриране и предстои приключване на дейностите по разработване и тестове на ергономичен дозиметър (също конструиран от нея) за оценка на дозата на очната леща. За първи път в България са направени измервания с пасивни дозиметри на цял медицински екип и оценки според световните  добри практики.

Това е първата отличена от журито на Карол докторантура, чиито резултати вече реално се прилагат. Амбицията на Анна Загорска е новият дозиметър да се използва от всички медици в рисковата група, за да бъдат спазени нормативните изисквания за допустимите дози, да се подобрят радиационно защитните мерки така, че да осигурят максимална защита не само за медицинските специалисти, но и за пациентите. Научните и практически резултати са представени в дузина доклади на български и международни форуми, и в 6 публикации.

Освен редовен докторант в Медицинския университет, Анна Загорска е асистент – физик в Националния Център по Радиобиология и Радиационна защита (НЦРРЗ) , лаборатория “Дозиметрия на външното облъчване, където работи от 2003г. В Медицински Университет – София, специалността й в следдипломното обучение е Радиационна хигиена. Завършила е медицинска физика във Физическия факултет на СУ, магистър по инженерна физика. Член е на Българско дружество по биомедицинска физика и инженерство и Българско сдружение по радиобилогия и радиационна защита. Има над десет курса за допълнителна квалификация, основно в НЦРРЗ. Била е на обучение в Европейска школа по медицинска физика –Европейски научен институт, Аршам, Франция.

Никола Каравасилев, СУ „Св. Климент Охридски”, Физически факултет, направление „Астрофизика и звездна астрономия”, с тема на дисертационния труд „Изследване на кълбовидни звездни купове в Местната група”, е носителят на докторантската стипендия на Карол за 2016 г.

Журито обяви за носител на стипендията докторанта, който беше един от финалистите в конкурса за стипендия през 2015 г. Разработва софтуер, с който ще "пренареди" звездното небе като коригира грешките на огромен масив данни, събиран в продължение на няколко години.

Като ръководител е на националния отбор по астрономия на България и създател на своя школа по физика, Никола Каравасилев носи за България със своите ученици десетки отличия и награди. Така освен с чисто научната си работа по своята дисертация, той успя да вдъхнови и да спечели за науката много ученици, които с постиженията си безапелационно дават оценка за работа на талантливия  преподавател.

Астрономът спечели журито не само с чисто научната си дейност, но с цялостната си работа,  значимия принос за изграждане на дълготраен интерес на младите хора към науката по един интересен и модерен начин, многобройните безспорни резултати, постигнати през последните години в подготовката на учениците в международни състезания и олимпиади. Той е един от тримата астрономи, които достъпно и увлекателно разказват за вселената и звездите в Планетариума на „Музейко”.

Още като студент Никола Каравасилев работи три години като оператор  на двуметровия RCC телескоп в НАО Рожен. Бил е технически сътрудник към експеримента MAGIC в  ИЯИЯЕ, на БАН и физик в Института по астрономия към БАН. Като студент започва и преподавателската си кариера. Като учител по физика той основава и своята школа за подготовка на ученици за състезания. От 2009 г. е ръководител на националния отбор по астрономия на България, представящ страната ни на Международната олимпиада. Член е на Управителния съвет на Сдружението на ръководителите на олимпийски отбори по природни науки (СРООПН) и на Националната комисия, организираща Националната олимпиада по астрономия.

Активен  комуникатор на науката – освен в „Музейко”, участва в научни кафета (café scientifique), част от проекта „Красива наука”, член е на Клуб Млади таланти и на Форум Демокрит.

Носител е на десетки професионални награди за успешно представили се ученици на национални и международни олимпиади по физика и експериментална физика, астрономия и астрофикиза, фестивалите „Наука на сцената”, Турнира на младите физици, FameLab-лаборатория за слава, регионалния конкурс „Млади таланти” и др.

Деница Згурева, Технически университет – София, Катедра „Топло- и ядрена енергетика”, с тема „Конверсия на летящата пепел от ТЕЦ в синтетични зеолити и приложението им в очистването на димни газове от парникови компоненти” е носителят на стипендиант на Карол за 2015 г.

Майка на две деца и отличен млад учен! През 2010 г. завършва със златен медал за отличен успех бакалавърската си степен, а две години по-късно получава и Грамота за отличен успех като магистър. През 2014 г. е удостоена с Награда за най-добър устен доклад на III научен семинар по физикохимия за млади учени и докторанти. През същата година печели и първо място за научен постер: Nanoscience advances in CBRN agents detection, information and energy security” -  XVIII Конференция с международно участие на ЕМФ, в Созопол.

С научни доклади участва през 2012 г. в Conference of Humboldt Kolleg Belgrad, Сърбия; през 2014-та – в III-тия научен семинар по физикохимия за млади учени и докторанти; NATO ASI on Nanoscience advances in CBRN agents detection, information and energy security”, м. май, Созопол; XIХ Конференция с международно участие на ЕМФ, отново в Созопол. Има десетки публикации в сборници и специализирани наши и чужди издания от 2012-та до 2014-та година.

Основната цел на научната й дейност е фокусирана върху осъществяване на затворен цикъл за опазване на околната среда в топлоелектрическите централи. „Екологичните проблеми на планетата през последните години са ключова тема както пред научната общност, така и пред индустрията. По отношение на развиването на научна дейност, аз съм привърженик на западния модел на комуникация между научните екипи и промишлеността - разработване на технологии в лабораторни условия, които имат потенциал да задоволят пряко необходимостта от иновации в индустрията”, казва Деница Згурева. Тя си поставя амбициозната цел за приложение на своя научен труд - да постигне ТЕЦ с нулеви емисии. България, като страна от ЕС, участва в схема с търговия с квоти емисии парникови газове, като до 2020 г. е в период на дерогация за повишаване на иновационното ниво на енергийните инсталации, за да бъдат  намалени количествата емитиран СО2 - с 20% в сравнение с нивата от 2005 г. Деница смята, че нейната работа и инсталацията, по която работи, ще направят възможни тези цели. Нещо повече – поглежда в дългосрочната европейска стратегия за периода 2020-2050 г. - инвестирането в нисковъглеродни технологии за трикратно намаляване на ЕПГ по отношение на нивата им от 1990 г.